25.07.2025
Най-важната информация в доклада за лавинната ситуация е нивото на лавинна опасност. Те са разделени в петстепенна скала и показват степента на лавинна опасност. Параметрите за издаване на нивата на опасност са стабилността на снежната покривка, разпределението на опасните места и размерът на очакваните лавини. Тази информация се отнася за конкретен район и за определен период от време.
Петте степени на лавинна опасност се класифицират, както следва: 5- много голяма, 4- голяма, 3- значителна, 2- умерена, 1- ниска.
Повечето служби за лавинно предупреждение са се съгласили, че площта, за която се издава степен на опасност, трябва да бъде поне 100 кв. м. Много служби за лавинно предупреждение изготвят тази оценка като прогноза за следващия ден, поради което тя се нарича лавинна прогноза, а не вече доклад за лавинната ситуация.
Степента на опасност винаги се отнася за целия регион и следователно не може да отразява особеностите на конкретен отделен склон. Освен това нивото на опасност, описано в лавинната прогноза, е до голяма степен прогноза и винаги трябва да се проверява на място.
Въпреки че европейските служби за лавинно предупреждение описват лавинната опасност въз основа на пет степени на опасност, важно е да се осъзнае, че лавинната опасност се променя непрекъснато в природата (вж. фигура 1). Кривата на фигура 1 (вж. Harvey et al., 2012 г.) показва възможния ход на лавинната опасност, като трите точки описват различни ситуации през всяка една зима:
Точка А би могла да изобрази ситуацията непосредствено след последния обилен снеговалеж с много вятър: Възможни са редица самозадействащи се лавини и други алармени сигнали, висока степен на задействане от любителите на зимните спортове и дори дистанционно задействане. Опасността е лесно разпознаваема на терена и често е широко разпространена.
В точка Б не се забелязва спонтанна лавинна активност, алармените сигнали също са редки и често са засегнати само определени части от терена (напр. вдлъбнатини и улеи).
За любителите на зимните спортове лавинната опасност в точки А и Б е много различна, но нивото на опасност е едно и също. Стана обичайно ситуация като точка А да се нарича „напрегната тройка“ или 3+, или в заглавието на доклада за лавинната ситуация да се чете „деликатна ситуация за любителите на зимните спортове“. С тези описания лавинните предупреждения се опитват да адаптират степента на опасност към съществуващите разлики в лавинната опасност в рамките на степен на опасност 3 – Значителна.
Точките В и Б са различни: и в двете има повече или по-малко еднаква лавинна опасност, но нивото на опасност се различава с едно ниво, което има значителни последици за планирането на маршрута. Точки С и В са представителни за продължителните периоди със стари проблеми със снега: От гледна точка на времето от известно време не се случва нищо драматично, някъде в снежната покривка може да има спящ слаб слой, но както естественото задействане, така и задействането от любителите на зимните спортове се наблюдава рядко, ако изобщо се наблюдава. След това изведнъж лавината се задейства от хора с драматични последици, огромни лавини и често инциденти със сериозни последици. Това се нарича ситуация с „ниска вероятност, но високи последици“ (с ниска вероятност за възникване, но с огромни последици).
Трите параметъра за оценка на нивото на опасност бяха определени от представители на европейските служби за лавинно предупреждение и илюстрирани с примери (вж. също https://www.avalanches.org/standards/snowpack-stability-frequency/).
Имаме много слаба стабилност на снежната покривка главно в периодите, в които лавините се освобождават спонтанно, т.е. без човешка намеса. Откриваме много места със слаба снежна покривка, когато повече от 20 % от потенциалния лавинен терен може да бъде свързан със знаци, които показват тази слаба снежна покривка. Това може да е информация от наблюдения, уебкамери, модели на снежната покривка или тестове за стабилност.
Размерите на лавините се определят и така, че всяка организация за лавинно предупреждение в Европа да може да общува на стандартизиран език и да прецени какъв размер лавина се очаква през следващия ден. След това най-големият брой места с най-слаба снежна покривка и произтичащият от това потенциал за размер на лавината определят нивото на опасност.
Матрицата на EAWS беше въведена, за да се гарантира, че тази оценка не е произволна и е хармонизирана в цяла Европа. В тази матрица всяка комбинация от трите параметъра, посочени по-горе, води до ниво на опасност. За някои полета има допълнително число в скоби. В тези полета лавинните синоптици в Европа не бяха напълно единодушни за това кое ниво на опасност трябва да се определи. По-голямо малцинство имаше допълнително предложение.
Синоптиците първо оценяват стабилността на снежната покривка и колко често се среща определен клас на стабилност на снежната покривка (много лоша, лоша или умерена), като избират колона и ред (много, няколко или малко), които най-добре описват комбинацията от стабилност на снежната покривка и разпределение на честотата за конкретен лавинен проблем. Накрая синоптиците оценяват колко големи могат да станат лавините и избират подходящото поле в рамките на колоната за текущата стабилност и реда за честотата.