Основи на времето и важни термини за разбиране на прогнозата за времето

25.07.2025

За да сте в безопасност при пътуване в планината, е важно да познавате добре времето и най-често срещаните термини в прогнозата за времето. При планирането, преди и по време на (планинска) екскурзия – независимо дали през зимата или през лятото – винаги трябва да се запознаете с прогнозата за времето, с действителното време в началото на екскурзията и с това как ще се развие времето през деня. Основна предпоставка за това е да разбирате прогнозата за времето и да можете да я тълкувате правилно.

Тази статия е за:

Времето може да бъде доста вълнуващо, особено когато сте в планината. Това е така, защото там преобладават специални климатични условия: Топографията на планинската верига с нейните планини и долини оказва влияние върху времето, което понякога може да бъде много различно на места и да се променя изключително бързо. Алпийският регион е изключително сложен, но и завладяващ свят за метеоролозите – но и за всички, които прекарват време там.

Терминът „време“

Какво всъщност имаме предвид, когато говорим за „време“? Терминът се отнася до текущото физическо състояние на най-ниския слой на атмосферата на определено място в определено време. Времето се състои от фактори като температура, влажност, валежи и вятър, които се използват за описание на състоянието на атмосферата. Преди обаче да бъдат описани гореспоменатите параметри на времето, ще бъде разгледана движещата сила, която стои зад метеорологичните явления – радиацията.

01

Радиация

Слънчевата радиация е единственият значим източник на енергия за Земята. Голяма част от падащата слънчева радиация вече е отразена обратно в космоса в атмосферата и поради това никога не достига до повърхността на Земята. Количеството радиация, което достига до земната повърхност, варира в резултат на три процеса:

  • Размисъл,
  • Дисперсия и
  • Абсорбция

Тук решаващи фактори са филтриращият ефект на атмосферата, ъгълът на падане на лъчението, наличието на облаци и интензивността на замърсяването на въздуха.

© snow institute
© snow institute

Ъгъл на излъчване:

Повърхностите, които са нормални, т.е. под прав ъгъл спрямо източника на светлина, поглъщат значително по-голяма част от падащото лъчение, отколкото тези, които са под по-малък ъгъл спрямо него. Това води до големите температурни разлики на Земята (които впоследствие са движещата сила на нашето време). На екватора слънчевата радиация попада върху земната повърхност под по-вертикален ъгъл, отколкото на полюсите. В резултат на това се поглъща повече енергия и земята се нагрява. На полюсите ъгълът на падане е значително по-плосък и голяма част от радиацията се отразява.

Радиация през деня:

През деня слънчевата радиация (късовълновата радиация) попада върху земната повърхност и по този начин нагрява земята. В зависимост от това дали небето е облачно или ясно, падащата слънчева радиация намалява поради отразяване, поглъщане и разсейване от облаците. В същото време Земята също излъчва радиация (дълговълнова радиация). Като цяло обаче радиационният баланс, т.е. съотношението между падащата и излъчваната радиация, е положителен през деня. На Земята пристига повече енергия, отколкото се излъчва, което води до затопляне.

Радиация през нощта:

В ясна нощ падащата радиация е почти нулева. Земята обаче продължава да излъчва дълговълнова радиация. Енергийният баланс е отрицателен. Енергията изтича към земята и температурите се понижават. В облачни нощи земната повърхност губи по-малко енергия, тъй като облаците отразяват по-голямата част от радиацията обратно към земята. Поради това спадът на температурата през нощта е значително по-малък.

Албедо:

Албедото описва отражателната способност на дадено тяло и зависи от вида и състава на тялото. Колкото по-светло и гладко е едно тяло, толкова повече радиация се отразява. Например пресният сняг отразява 95 % от падащата късовълнова радиация, докато иглолистната гора отразява максимум 12 %.

Процентът описва съответната отразяваща способност на тялото. Това означава частта от падащата радиация, която не се поглъща, а се отразява обратно в атмосферата.  © snow institute
Процентът описва съответната отразяваща способност на тялото. Това означава частта от падащата радиация, която не се поглъща, а се отразява обратно в атмосферата. © snow institute

Радиация в планината:

Радиацията се увеличава с всеки метър надморска височина, така че в планината тя е значително по-силна. Това се дължи на факта, че въздушните слоеве над нас са по-тънки на височина и следователно отразяват и поглъщат по-малко радиация. Рискът от слънчево изгаряне например е значително по-висок. В планината трябва да се вземе предвид и дифузното излъчване: Облаците (а също и мъглата) и снегът разпръскват слънчевите лъчи във всички посоки. Затова през пролетта, когато слънцето е по-високо, можете лесно да получите слънчево изгаряне поради дифузната радиация въпреки облачното небе.

EXCURSUS: Какво означава това за снежната покривка?

Цветът, албедото, влажността, изолационните свойства и силното излъчване на радиация в атмосферата придават на снега специални свойства, които обуславят топлинното му поведение. То се различава значително в сравнение с другите подови покрития. Поради високото си албедо, падащата слънчева светлина се отразява почти изцяло обратно в атмосферата от снега, а абсорбцията е съответно много ниска. Снежната покривка поглъща малко енергия, но в същото време непрекъснато излъчва голямо количество енергия. Поради това топлинният баланс остава леко отрицателен и затова снегът може да остане прашен, особено в разгара на зимата, дори когато слънцето грее, а температурата на въздуха е над 0 °C.

Когато небето е ясно през нощта, снежната покривка продължава да излъчва много енергия, но почти не внася енергия. Това води до охлаждане на снежната покривка. Поради добрите ѝ изолационни свойства спадът на температурата се ограничава до слоевете в близост до повърхността. Разликата между температурата на повърхността на снега и температурата на по-дълбоките слоеве често може да бъде между 10 °C и 15 °C.

Добри условия за елха през пролетта

Топъл ден с висока енергийна стойност и последваща ясна нощ, която позволява на снега да излъчва оптимално, са добри условия за предстоящ „ден на елхата“. През нощта снежната повърхност замръзва на повърхността. На следващия ден, когато времето е хубаво, този замръзнал слой постепенно се размеква отново благодарение на слънчевата светлина. Върху твърдия слой от хърш се образува тънък филм от влажен сняг, наричан разговорно „firn“. С напредването на деня може да се наблюдава постепенно омекване на снежната покривка или нейното намокряне вследствие на затоплянето през деня. От определен момент нататък снежната покривка губи стабилност и се увеличава рискът от лавини.

02

Температура на въздуха

Температурата на въздуха е показател за топлинното съдържание на въздуха. Въздухът не се нагрява пряко от слънчевата радиация, а косвено от дълговълновите лъчи, идващи от земята, и от процеса на турбулентно смесване. Това означава, че когато слънчевата радиация попада върху земята – трева, гора, скала и т.н. – тя се нагрява. След това най-ниският слой въздух (няколко милиметра) се нагрява чрез топлинна проводимост. Посредством малки турбулентни вихри този нагрят въздух се смесва с горния слой въздух. Тъй като този процес отнема време, най-високата температура не се измерва едновременно с най-високото положение на слънцето, а със закъснение от два до три часа след пладне.

© snow institute
© snow institute

Температурата на въздуха се измерва винаги на два метра над земята и защитена от радиация (на сянка) и се посочва в градуси по Целзий (°С), Келвин (К) или Фаренхайт (F). По принцип, колкото по-високо е налягането на въздуха, толкова по-висока е температурата – и тъй като налягането на въздуха е най-високо на морското равнище и намалява с надморската височина, температурата също намалява с надморската височина (вертикален температурен градиент). Намаляването на температурата с надморската височина обикновено е около 0,65 °C на 100 метра надморска височина. При много сух въздух то може да достигне до 1 °C на 100 метра надморска височина.

Разпределението на температурата на въздуха играе особена роля при инверсионни метеорологични условия. Тогава по-високите слоеве на въздуха са по-топли от по-ниските. Тази инверсионна метеорологична ситуация често се случва през есенните и зимните месеци, когато студеният въздух се събира в долините и низините. Тогава в долините е облачно и хладно, а в планините – слънчево и меко. Инверсионната метеорологична ситуация може да бъде много устойчива при зимни условия на високо налягане.

Забележка: Добре е да погледнете уеб камерата, за да добиете по-добра представа за условията в планината.

03

Налягане на въздуха

Налягането на въздуха е теглото на въздуха върху определена повърхност. То се изразява в хектопаскали (hPA) или милибари (mbar) (1 hPa = 1 mbar). Налягането на въздуха намалява с надморската височина. Средното въздушно налягане на морското равнище е 1013 hPa, което съответства на налягането на воден стълб с височина 10 метра. За прогнози и анализи метеоролозите обикновено използват морското равнище, при което налягането на въздуха е 850 hPa, което е приблизително на височина 1500 m над морското равнище. Въздушното налягане обаче не зависи само от надморската височина, но се променя и в хоризонтално направление. Мащабното разпределение на въздушното налягане определя текущата метеорологична обстановка, поради което промените във времето често се свързват с промени във въздушното налягане.

Намаляване на въздушното налягане с надморската височина:

На големи височини, над 2500 метра, въздушното налягане намалява експоненциално. Това означава, че в същото количество въздух, което вдишваме, има по-малко въздушни частици. Следователно тялото ни трябва да работи по-усилено (включително да диша по-бързо и по-дълбоко), за да поеме необходимото количество кислород. Разреденият въздух може да бъде неприятен за хората. Височинната болест, изразяваща се в задух, главоболие, гадене, безсъние и др., може да бъде резултат от надморска височина от около 2 000 до 2 500 метра. Чрез подходяща аклиматизация организмът може бавно да се адаптира към надморска височина до около 5300 м, над която вече не е възможно да се остане за постоянно. Изкачването на най-високите планини над 8000 метра е възможно без кислород, но по-голямата част от участниците в експедициите използват кислород, който носят в бутилки и дишат през маска от определена височина и в зависимост от натоварването.

© snow institute
© snow institute

Области с високо налягане и области с ниско налягане

Областите с ниско налягане се образуват, когато въздухът се нагрява от слънчевата радиация. Загретият въздух се разширява, което означава, че има по-ниска плътност в сравнение с околната среда и се издига. Тъй като въздушните маси се нагряват, повече водни пари могат да бъдат абсорбирани и пренесени нагоре. Това води до образуване на облаци, когато въздухът се охлажда. Ето защо областите с ниско налягане често се свързват с облачно и дъждовно време.

Области на високо налягане се образуват, когато студените въздушни маси потъват поради по-високата си плътност. Областите с високо налягане често се свързват с хубаво време, тъй като въздухът се изсушава/нагрява при потъването си и облаците се разсейват.

Разположението на областите с високо и ниско налягане характеризира метеорологичната обстановка.

© snow institute
© snow institute
04

Вятър

В планината вятърът много бързо може да стане неприятен и – особено през зимата – понякога дори опасен. Вятърът води до това, че възприеманата температура е по-ниска от температурата на въздуха (вж. Ефектът на студения вятър) и тялото се охлажда повече без подходяща защита.

Силните ветрове (от около 40 км/ч) могат да раздвижат големи предмети и да изкарат хората от равновесие. Ако по време на такива пикове на вятъра се намирате в неравен, труднодостъпен терен, той бързо може да стане опасен.

Вятърът също играе решаваща роля за риска от лавини; той дори е наричан „майстор на лавините“, тъй като е отговорен за образуването на снежни наноси, подходящи за образуване на снежни плочи. Такива снегонавявания са възможни още при скорост на вятъра от около 15 km/h.

Между другото, посоката на вятъра винаги показва откъде идва вятърът. Например западният вятър идва от запад, а планинският вятър духа от планината.

Ако вятърът пренася снега само в близост до земята, той се нарича прехвърчащ сняг. Ако в резултат на това видимостта е намалена, т.е. ако вихровият сняг е на нивото на очите или над тях, това се нарича навявания.

Как се създава вятърът?

Ключов фактор за образуването на вятъра е нагряването на земната повърхност и околния въздух от слънцето. Загретият въздух се издига нагоре и се охлажда. В по-студените райони студените и сухи въздушни маси се спускат надолу. Това води до разпределение на различно въздушно налягане. За да се изравнят тези разлики във въздушното налягане, въздухът се движи от областите с високо налягане към тези с по-ниско налягане. Това кара въздушните слоеве да се движат – резултатът е вятър. По-студеният въздух се насочва към местата, където се издига топлият въздух.

Влияние на планинските повърхности (релеф) върху вятъра

Скоростта на вятъра се увеличава с надморската височина поради триенето на земята, поради което в планините обикновено е по-ветровито, отколкото в долините. Изключение правят някои проходи и пресечки, където така нареченият джет ефект може да гарантира, че там е по-ветровито, отколкото по върховете. Това се случва, защото вятърът се опитва да заобиколи препятствия като планините и търси по-ниски проходи (проходи, прорези).

Поради релефа и изложението си планините могат да имат различно въздействие върху вятъра. Например планините могат да ускоряват и отклоняват вятъра, както и да нарушават ламинарния му поток, създавайки турбулентност. Поради тази причина основните посоки на вятъра на по-големи височини в планините също могат да се различават от ветровете в долинните системи, предвидени в прогнозата за времето.

Свиването на долината води до по-висока скорост на въздушния поток. Ако вятърът преминава през стеснение (например тесен участък на долината), линиите на потока на входа се сгъстяват под прав ъгъл спрямо посоката на потока, което води до компресия на въздуха (и по този начин до повишаване на въздушното налягане).

На по-големи височини над земята въздушният поток обикновено е ламинарен, т.е. равномерен. Въпреки това въздушният поток може да стане турбулентен поради неравните повърхности на планините. Когато вятърът се сблъска с препятствия, като например планини, скоростта на вятъра намалява от страната на вятъра (подветрената страна). В този момент във въздушния поток многократно се образуват вихри. Тези вихри могат да се проявят под формата на внезапни пориви на вятъра. Въпреки че скоростта на вятъра от подветрената страна е по-ниска, отколкото от наветрената страна (наветрената страна), там се появява засилен порив.

Посоката на вятъра винаги показва откъде идва вятърът, например западният вятър идва от запад, а планинският вятър духа от планината.

EXKURS: Знаци за вятър в снега

Снежната покривка е истински артист на бързата смяна. От едната страна потъваш до кръста, а от другата стоиш върху нея, без да се срутиш. Впечатляващите, внушителни снежни корнизи показват колко силно вятърът оформя снежната покривка във високите планини. Влиянието на вятъра променя не само количеството на снега на дадена площ, но също така и наслояването и плътността на снежните пластове. В повечето случаи тази постоянна промяна остава скрита отвън. Вятърът се отразява не само на вече натрупания сняг, но и на падащия сняг. Вятърът винаги води до свличане на снега, особено при насипен и сух сняг. Вятърните шапки се образуват нагоре по посока на вятъра (наветрената страна), а снежните наноси – надолу по посока на вятъра (страната, обърната към вятъра). Снегът също така се свлича от гребени и хребети, например, и след това се отлага отново в улеи и вдлъбнатини.

Система от вятър нагоре и надолу по склона/вятър нагоре и надолу по склона

Ветровете в планините и долините са термично обусловени ветрови системи, които се появяват в планините поради хоризонталните температурни разлики.

  • След изгрев слънце земята се нагрява значително, което означава, че въздухът в близост до склона се затопля повече от въздуха встрани, което води до появата на вятър нагоре по склона сутрин.
  • За да се заместят тези въздушни маси, през долините преминават изравняващи се течения от подножието на долините – долинен вятър.
  • При залез слънце (или малко преди него) ветровете, които се движат нагоре и надолу, спират. След кратък застой системата от ветрове се обръща.
  • Планинските склонове излъчват много топлина и се охлаждат по-бързо от въздуха над долината. По-хладният и следователно по-плътен въздух потъва и се спуска надолу по склоновете – вятърът от склона.
  • Хладният въздух от околните склонове се събира в дъното на долината и след това постепенно (поради ограничения обем на долината) започва да излиза от нея – планинският вятър. Той на свой ред спира при изгрев слънце.
Система от ветрове в планината и долината © snow institute
Система от ветрове в планината и долината © snow institute

Ледников вятър

Температурата на повърхността на ледника никога не надвишава 0°C по всяко време на годината. През лятото температурните разлики между ледника и въздуха обикновено са по-големи, отколкото през зимата. Поради денонощното затопляне въздухът в свободните от лед зони около ледника се затопля и се издига като долинен вятър. Веднага щом този въздух влезе в контакт със студената повърхност на ледника, той се охлажда. Въздухът става по-тежък и потъва. Ледниковият вятър се спуска надолу по планината. Ледниковият вятър се появява особено при ледниковите езици и може да достигне дълбоко надолу в долината. Тези ветрове могат да се усетят непосредствено под фронта на ледника като хладни и влажни ветрове. Поради своята инерция ветровете могат да развият своето въздействие и на няколкостотин метра след края на ледника. В същото време ежедневните ветрове по склоновете и в долината се вливат в по-топлия слой въздух над този нежен ледников бриз. На по-големи височини потокът на свой ред се влияе от преобладаващото време и общите ветрове в региона.

Ефект на охлаждане от вятъра

Коефициентът на охлаждане от вятъра показва как температурата и вятърът влияят на кожата и тялото ни. Всеки познава усещането, че вятърът ни охлажда. Това, което може да е приятно в горещите дни, става много неприятно и дори опасно в студа. Вятърът извлича енергия от кожата – ако не сте/е леко облечени – ускорява обмена с околната среда и увеличава изпарението на потта. Процесът на изпаряване черпи допълнителна енергия от околната среда, т.е. ако той се засили от вятъра, може да доведе до по-бързо охлаждане.

За да се предпазим от студа през зимата и при каране на ски, ние носим топли дрехи, т.е. тези дрехи задържат въздуха в своите влакна – например вълна, синтетични влакна или пух. Тази въздушна възглавница се затопля от топлината на тялото и по този начин образува изолационен слой. Ако обаче тази дреха се намокри от дъжд или сняг, вятърът прониква в нея и тя губи изолационния си ефект. Следователно трябва да изберете подходящата дреха в зависимост от очакваните метеорологични условия. Защото, докато вятърът кара ниските температури да се усещат още по-студени и затова искате да носите най-изолиращата дреха, същата дреха пречи на тялото да регулира температурата си при топли температури, когато няма вятър и по време на физическо натоварване; потите се повече, прегрявате и т.н., което тогава може да стане също толкова критично.

В следващата таблица е показано как скоростта на вятъра влияе върху възприеманата температура:

© snow institute
© snow institute
05

Влажност на въздуха

Водата се среща в атмосферата в три различни форми (агрегатни състояния): газообразна (водни пари), течна и твърда. Количеството водни пари, което може да се съдържа във въздуха, зависи силно от температурата – студеният въздух не може да поеме толкова водни пари, колкото топлият. Колко висока е влажността на въздуха или дали и кога настъпва насищане и кондензация не е безинтересно да се знае, особено за любителите на зимните спортове. Има два начина за измерване на влажността.

  • Относителната влажност показва какъв процент от капацитета на въздуха за поглъщане е достигнат – ако говорим за 100 % относителна влажност, въздухът е наситен и вече не може да поглъща нищо. При 50 процента относителна влажност резервоарът е наполовина пълен, така да се каже, и може да се увеличи или чрез добавяне на водни пари (например чрез изпарение), или чрез охлаждане на въздуха.
  • Точката на оросяване е температурата, до която трябва да се охлади въздушният пакет, за да настъпи насищане. Всеки въздушен пакет съдържа водна пара и може да бъде охлаждан, докато тази водна пара не се задържи повече или докато не настъпи насищане. Ако въздушният пакет вече е абсорбирал максималното възможно количество водни пари и се охлади допълнително, настъпва кондензация. Това води до появата на роса или, ако температурата на въздуха е под 0 °C, до замръзване. Във въздуха обаче могат да се образуват и малки капчици, които възприемаме като мъгла. Температурата, при която настъпва кондензация, е известна като точка на оросяване.

Ако точката на оросяване е ниска (под -10 °C), т.е. във въздуха има малко водни пари, снежната покривка може да излъчва силно (да излъчва много енергия). За любителите на зимните спортове това може да се види в твърдите склонове или замръзналите снежни повърхности. Високата точка на оросяване (над -5 °C), която е близка до температурата на въздуха, означава, че въздухът е (почти) наситен и може да има мъгла, сняг или дъжд.

© snow institute
© snow institute
© snow institute
© snow institute
06

Валежи

Когато планираме обиколка, следим отблизо валежите. Докато през лятото сме склонни да се фокусираме върху слънцето и дъждът не се счита за идеалното планинско време, през зимата очакваме валежи под формата на сняг (и след това, разбира се, слънце). Решаващият фактор за снеговалежите са температурата в облака и температурата на въздуха. Тя е определяща за височината, до която валежът пада под формата на снежни кристали, т.е. вали сняг. Прогнозата за валежите може да се прочете от прогнозата за времето или да се види от анимациите за валежите. Количеството на валежите обикновено се описва или показва в мм и описва валежите в течна форма (дъжд) – но не и количеството на новия сняг.

И така, какво означава, когато паднат 10 мм валежи?

10 мм валежи означават, че на квадратен метър падат 10 литра течни валежи (дъжд). Решаващият фактор е периодът, за който се прогнозират тези валежи. Дали ще падне за един час или ще се разпредели за четири часа? През зимата е от голямо значение дали новият снеговалеж ще падне за кратък период от време или за по-дълъг период.

Плътността на снега е много по-ниска от тази на течната вода. Затова 10 мм валежи при температура около точката на замръзване могат да означават около 10 см пресен сняг. Ако е много студено и снегът е много прахообразен (с ниска плътност), 10 mm валежи могат да означават и 20 cm сняг или дори повече, ако плътността е много ниска.

А какво показва вероятността за валежи?

Вероятността за валежи показва каква е вероятността да вали дъжд или сняг. Например, ако прогнозата за времето гласи, че вероятността за валежи през следващия ден е 20%, това означава, че в миналото е имало валежи в 2 от 10 дни със същите метеорологични условия.

07

Прогноза за времето / метеорологични услуги

Използването на прогнозите за времето е важна част от планирането на пътуването. В днешно време е много лесно да се получи достъп до последните прогнози за времето благодарение на приложенията за времето. Разбира се, между различните продукти има разлики в качеството, а съответните прогнози за времето се основават на различни прогнозни модели.

По принцип обаче всички те са повече или по-малко надеждни. Краткосрочните прогнози за времето обикновено са по-надеждни от дългосрочните прогнози, които обхващат повече от пет дни. Ето защо винаги трябва да се прави окончателна проверка на времето малко преди пътуването. Следващият списък представлява селекция от метеорологични служби и уебсайтове, които предлагат прогноза за времето:

Международен:

Други доставчици/приложения:

Снимка на корицата: © snow institute | argonaut.pro

Учебни материали по темата: