25.07.2025
Типичната лавина за скиори е широка около 50-70 метра и е с дължина около три пъти по-голяма от тази на потока. Височината на лавината (известна също като височина на откъсване ) е средно около половин метър. Повечето хора загиват в лавини в резултат на задушаване (около 57 %) или фатални наранявания (30 %). Като общо правило шансовете за оцеляване намаляват с увеличаване на времето на заравяне.
Не е задължително да загинете в лавина, а много от инцидентите с лавини за щастие са с лек изход, т.е. почти без последствия. Въпреки това фрийрайдърите често получават сериозни или дори животозастрашаващи наранявания. Щом попаднете в лавина, вие сте пътник и е трудно да повлияете на изхода от това събитие.
Ето защо е важно да се избягва лавината, доколкото е възможно, и винаги да се отчитат последствията от лавината в настоящата ситуация (капани на терена, време за заравяне, риск от нараняване, спасяване на спътници, време за летене и т.н.).
При лавинен инцидент винаги се събират няколко компонента:
Ето защо времето – докато мозъкът отново бъде снабден с кислород – играе толкова важна роля при лавинен инцидент. От друга страна, хипотермията, която все още често се обсъжда, е от второстепенно значение, но може да се превърне в проблем при чакането на спасителните служби след изкопаването(управление на топлината!)
„Кривата на преживяемост“, известна още като „функция на преживяемост“, показва вероятността да останете живи при лавина по време на пълно погребение. Тя описва постепенното намаляване на вероятността за оцеляване и позволява шансовете за оцеляване по време на пълно засипване да бъдат разделени на четири фази:
През първите 15 минути (максимум 18 минути) след погребението вероятността за оцеляване остава висока – около 90 %. По време на тази фаза умират около десет процента от жертвите на произшествия, главно от фатални наранявания.
След това следва стръмно спускане. Приблизително две трети от всички напълно погребани жертви умират от липса на кислород в тази фаза.
От 35-та минута нататък оцеляват само напълно погребани хора с достатъчен запас от кислород. Те могат да дишат в снега, така че дихателните им пътища са свободни. В най-добрия случай разполагат с достатъчно голяма дихателна кухина. Само няколко погребани жертви умират по време на латентната фаза. Поради това функцията на оцеляване показва много плоска крива от 35 до около 90 минути.
Въпреки това шансът за оцеляване отново намалява след времето за погребение (което приблизително съответства на целевото време за организирано спасяване). В тази фаза три фактора водят до смърт: тежка хипотермия, липса на кислород и увеличаване на въглеродния диоксид (поради повторното вдишване на използвания издишан въздух).
В случаите, когато погребаните имат т.нар. „дихателна кухина“, т.е. кухина пред устата и носа или връзка с външния въздух, е възможно дори да преживеят погребение в продължение на няколко часа.
В обобщение може да се каже, че само спасяването с придружител дава реални шансове да бъдете спасени живи от снежните маси. Лавинните въздушни възглавници са много полезно допълнение към стандартното аварийно оборудване (лавинен приемо-предавател, лопата и сонда), тъй като в много случаи могат да предотвратят пълното погребване и да улеснят последващото спасяване на спътниците.
Сравнителният анализ на кривите на преживяемост от 2001 г. и 2005-2013 г. разкрива някои разлики: По-ранните криви на преживяемост са публикувани въз основа на швейцарски данни, а наборът от данни за 2001 г. е по-обширен. С оглед на това беше целесъобразно да се сравнят данните с тези от други държави, за да се определи дали има сходства или географски различия.
През 2011 г. Паскал Хегели, Маркус Фалк и др. сравняват кривата на преживяемост от Швейцария с тази от Канада. Това проучване показа, че четирите фази на вероятността за оцеляване се различават леко, което се дължи на местни фактори:
Въз основа на това проучване възникна въпросът дали има разлики в кривите на преживяемост между отделните алпийски страни, които показват възможни климатични различия, и дали има разлики в успеха на планинското спасяване. Поради това беше извършено и сравнение на кривата на оцеляване между Швейцария и Австрия.
Тази крива на преживяемост се основава на ретроспективен анализ на всички лавинни инциденти през зимните сезони от 2005/06 до 2012/13 г. в Австрия и Швейцария. Данните за Австрия са взети от базата данни на Алпийската полиция, а данните за Швейцария – от лавинния регистър на Института за изследване на снега и лавините WSL в Давос. В анализа бяха включени само произшествия с хора, които са били напълно погребани и за които е налична изчерпателна информация. Общо бяха анализирани данните за 633 напълно погребани жертви на лавини, като 333 жертви бяха в Австрия, а 300 – в Швейцария.
Haegeli P, Falk M, Brugger H, et al: Сравнение на моделите на оцеляване при лавини в Канада и Швейцария. CMAJ 2011; 183: 789-95
Проктър Е, Бругер Х, Фалк М: Вероятност за оцеляване на затрупани от лавина
Procter E, Strapazzon G, Dal Cappello T, Zweifel B, Würtele A, Renner A, Falk M, Brugger H. Burial duration, depth and air pocket explain avalanche survival patterns in Austria and Switzerland. Resuscitation 2016; 105: 173-176.
Brugger, H., Durrer, B., Adler-Kastner, L., Falk, M., & Tschirky, F. (2001). Управление на място на пострадали от лавини. Resuscitation, 51(1), 7-15.