25.07.2025
Когато се решава дали дадено спускане е възможно или не, от решаващо значение е основното разбиране за това какво прави едно спускане опасно. Всеки фрийрайдър може и трябва да реши сам за себе си какъв риск поема – т.е. дали да кара или не.
Оценката на риска при фрийрайд е ясно фокусирана върху модела GKMR (опасност/следствие/мярка/риск), разработен от Крис Семъл и Бенджамин Ройтер. „Класическите“ методи за намаляване на риска (Snowcard, GRM, Stop or Go и др.), които свързват само наклона на склона и нивото на опасност, не са много приложими при фрийрайд. От една страна, фрийрайдърите често се движат по постоянно използван терен, а от друга страна, „класическите“ методи за редуциране не отчитат терена. Въпреки това, особено при фрийрайд, постоянната оценка и възможно най-доброто използване на терена за намаляване на риска е стандарт.
Мисленето по отношение на опасността и последиците е систематизирано в общото определение за риск. Той се състои от вероятността за настъпване на определена опасност и размера на щетите, които заедно водят до риск. След това този риск може да бъде намален или избегнат с подходящи мерки.
Когато става дума за оценка на риска при фрийрайд, всичко обикновено се върти около опасността от лавини. Други, много по-вероятни опасности често се пренебрегват. Те обаче също трябва да се вземат предвид при добрата оценка на риска. Лошата видимост, сложният терен, слабата снежна покривка, студът, вятърът и други параметри могат да бъдат много по-застрашаващи от лавинния риск. Тези рискове могат да бъдат сведени до минимум чрез предприемане на подходящи мерки – топли дрехи в студено време, защитен стил на каране, когато има малко сняг, спускане по сложен терен само в компанията на добри скиори. Ако се съмнявате, изберете друг маршрут или останете на пистата или вкъщи.
Настоящата статия се занимава основно с оценката на риска и вземането на решения по отношение на лавинната опасност: с помощта на гореспоменатото определение на риска може да се определи вероятността от лавина (ниво на опасност/лавинен проблем) във връзка с последствията (какво би станало, ако?), което прави възможна първоначалната оценка на риска.
В идеалния случай денят за фрийрайд трябва да се планира с цялата група. Всеки участник трябва да знае цялата информация за планирания проект и да започне (следващия) ден със същите знания.
Можете да направите първоначална оценка на лавинната опасност, като погледнете прогнозата за лавините за предния ден. Освен степента на опасност, лавинната прогноза предоставя информация за преобладаващите лавинни проблеми и за местата, където е най-вероятно те да се появят – посочват се надморската височина, изложението и евентуално времето (сутрин/ следобед). Ако се вгледате по-внимателно, ще получите информация и за стабилността на снежната покривка, честотата на опасните места и очаквания размер на лавината. В зависимост от характеристиките и лавинния проблем от прогнозата могат да се извлекат и първоначални препоръки за действие. Въпреки че тази лавинна прогноза важи „само“ в регионален план – т.е. не е конкретно съобразена с „вашия“ склон или „вашето“ спускане – тя е идеална за планиране. Някои линии ще трябва да бъдат изключени от самото начало поради проблемите, описани в лавинната прогноза.
На място прогнозата за лавинната и метеорологичната обстановка се сравнява с действителната ситуация в планината. Извършва се целенасочено търсене на знаци за опасност и други характеристики, които позволяват да се направят заключения за действителната ситуация и как тя съответства или се различава от прогнозата.
За да се оцени реално рискът, свързан с лавина, трябва да се вземат предвид две неща: Едното е вероятността да попаднете в лавина, а другото – последиците за вас. За последното теренът е решаващият параметър.
В края на оценката трябва да сме в състояние да категоризираме обекта в един от трите класа на ATES:
Скалата за лавинна опасност на терена (ATES) на Parks Canada класифицира терена, а не структурата на снежната покривка, по отношение на потенциалната лавинна опасност. Съответните карти на терена са широко разпространени в Северна Америка и бавно се разпространяват и в алпийския регион. Те са идеални за категоризиране на лавинния риск в открити терени в следните три категории с един поглед:
Лесен/прост: равен терен под 30 градуса, без значителни водосборни зони, без риск от падане, лесно ориентиране, близост до инфраструктура (асансьори)
Преобладаващата лавинна опасност, или по-точно вероятността за възникване на лавина, и произтичащите от нея последствия, т.е. очакваната степен на щетите, в крайна сметка определят риска. Не можете да промените лавинната опасност, но можете да съобразите избора на терен с нея. Ако искате да карате предизвикателни писти и линии и да поддържате риска в приемливи граници, се нуждаете от подходящи, безопасни условия. Ако е извършена оценка на риска въз основа на условията и терена, рискът може да е приемлив за вас, т.е. можете да карате ски. Ако, от друга страна, смятате, че рискът е твърде висок, трябва или да вземете мерки за намаляване на риска до желаното ниво, или да се откажете от пистата и да изберете друга линия или да останете на пистата.
Особено след снеговалеж често се налага да се изчака известно време, докато ситуацията се стабилизира и е възможно да се спускате със ски в безопасни условия.
В допълнение към мерките, свързани със ситуацията, винаги трябва да се спазват следните стандартни мерки:
Освен лавинната обстановка и терена има и други елементи, които също са от значение за риска. Трябва да ги имате предвид, след като оценката на риска е завършена.
Опитът и нивото на подготовка на групата, или по-точно степента на лична отговорност, с която пътува всяко лице, определят нивото на риска, който може да бъде поет. Ако всеки знае какво може да направи и какво прави, осъзнава възможните последствия и ги приема, е възможно да се поемат по-големи рискове.
От друга страна, така наречената цел за защита на членовете на групата, които не могат или не желаят да вземат решения и да действат самостоятелно, е много по-висока. В този случай ще трябва да се откажете или да пренасрочите по-рано. Например, в зоната с водач или винаги, когато поемате отговорност за други лица (в зоната за обучение, като ски водач, когато децата са с вас …), е допустим значително по-нисък риск, отколкото в частната зона.
Във ваш собствен интерес е да поемате по-висок риск само с членове на групата, които знаят точно как да реагират в случай на авария. Съответните въпроси за оценка на това са например:
Колкото по-открит е теренът, толкова по-важно е останалите членове на групата да помагат. След спускане в отдалечена долина без мобилен телефон и без изглед към ски зоната, помощта няма да пристигне навреме, за да изкопае затрупан човек в рамките на 15 минути след лавина.
За разлика от тях, нещата изглеждат по-добре в зоната с варианти в близост до пистата. Склонът и организираната спасителна служба се алармират по-бързо и са бързо на разположение, често лавината се наблюдава от други хора и се задейства спасителната верига, т.е. в идеалния случай се изпраща спасителен хеликоптер. Мисията с хеликоптер обаче е възможна само при определени условия, като добра видимост, летателно време, наличност и др.
При неблагоприятни метеорологични условия и видимост или при пътуване в по-отдалечени райони трябва да се има предвид, че спасителните служби могат да бъдат предупредени много по-късно или изобщо да не бъдат предупредени. Следователно рискът се увеличава съответно, ако не можете да разчитате на външна помощ.