Оценка на риска и вземане на решения при фрийрайд

06.09.2023

Когато се решава дали дадено спускане е възможно или не, от решаващо значение е основното разбиране за това какво прави едно спускане опасно. Всеки фрийрайдър може и трябва да реши сам за себе си какъв риск поема – т.е. дали да кара или не.

Тази статия е за:

Оценката на риска при фрийрайд е ясно фокусирана върху модела GKMR (опасност/следствие/мярка/риск), разработен от Крис Семъл и Бенджамин Ройтер. „Класическите“ методи за намаляване на риска (Snowcard, GRM, Stop or Go и др.), които свързват само наклона на склона и нивото на опасност, не са много приложими при фрийрайд. От една страна, фрийрайдърите често се движат по постоянно използван терен, а от друга страна, „класическите“ методи за редуциране не отчитат терена. Въпреки това, особено при фрийрайд, постоянната оценка и възможно най-доброто използване на терена за намаляване на риска е стандарт.

Мисленето по отношение на опасността и последиците е систематизирано в общото определение за риск. Той се състои от вероятността за настъпване на определена опасност и размера на щетите, които заедно водят до риск. След това този риск може да бъде намален или избегнат с подходящи мерки.

Когато става дума за оценка на риска при фрийрайд, всичко обикновено се върти около опасността от лавини. Други, много по-вероятни опасности често се пренебрегват. Те обаче също трябва да се вземат предвид при добрата оценка на риска. Лошата видимост, сложният терен, слабата снежна покривка, студът, вятърът и други параметри могат да бъдат много по-застрашаващи от лавинния риск. Тези рискове могат да бъдат сведени до минимум чрез предприемане на подходящи мерки – топли дрехи в студено време, защитен стил на каране, когато има малко сняг, спускане по сложен терен само в компанията на добри скиори. Ако се съмнявате, изберете друг маршрут или останете на пистата или вкъщи.

Настоящата статия се занимава основно с оценката на риска и вземането на решения по отношение на лавинната опасност: с помощта на гореспоменатото определение на риска може да се определи вероятността от лавина (ниво на опасност/лавинен проблем) във връзка с последствията (какво би станало, ако?), което прави възможна първоначалната оценка на риска.

В идеалния случай денят за фрийрайд трябва да се планира с цялата група. Всеки участник трябва да знае цялата информация за планирания проект и да започне (следващия) ден със същите знания.

01

Вероятност за лавина

Можете да направите първоначална оценка на лавинната опасност, като погледнете прогнозата за лавините за предния ден. Освен степента на опасност, лавинната прогноза предоставя информация за преобладаващите лавинни проблеми и за местата, където е най-вероятно те да се появят – посочват се надморската височина, изложението и евентуално времето (сутрин/ следобед). Ако се вгледате по-внимателно, ще получите информация и за стабилността на снежната покривка, честотата на опасните места и очаквания размер на лавината. В зависимост от характеристиките и лавинния проблем от прогнозата могат да се извлекат и първоначални препоръки за действие. Въпреки че тази лавинна прогноза важи „само“ в регионален план – т.е. не е конкретно съобразена с „вашия“ склон или „вашето“ спускане – тя е идеална за планиране. Някои линии ще трябва да бъдат изключени от самото начало поради проблемите, описани в лавинната прогноза.

На място прогнозата за лавинната и метеорологичната обстановка се сравнява с действителната ситуация в планината. Извършва се целенасочено търсене на знаци за опасност и други характеристики, които позволяват да се направят заключения за действителната ситуация и как тя съответства или се различава от прогнозата.

Типични наблюдения могат да бъдат

  • Действително количество пресен сняг.
  • Следи от пресни лавини.
  • Знаци за вятър, като например снежни знамена, дюни или ветропоказатели.
  • Алармени признаци, като например шумове от улягане или пукнатини.
  • Пресните следи, които наблюдавате от лифта например, могат да дадат информация за качеството на снега (свързан, рохкав), подложката, проникването на влага и т.н.
  • Обменът на опит с други фрийрайдъри и още повече експерти на място (спасители на писти, ръководители на операции, експерти по взривяване и т.н.) е изключително ценен! В планината съревнованието трябва да се замени със сътрудничество.
02

Последици

За да се оцени реално рискът, свързан с лавина, трябва да се вземат предвид две неща: Едното е вероятността да попаднете в лавина, а другото – последиците за вас. За последното теренът е решаващият параметър.

Ключовият въпрос винаги е: „Какво би станало, ако …

  • … съм попаднал в лавина? Дали районът над мен е достатъчно мощен, така че да могат да се образуват големи лавини, или под мен има теренни капани (вдлъбнатини, скали, срутвания …), които могат да доведат до наранявания или пълно погребение дори в случай на малки лавини?
  • … падам? Отново става въпрос за капани на терена, като например скали или корито на поток, което е под вас.
  • … да се нараня? Имам ли достъп до мобилен телефон, има ли време за летене, така че хеликоптерът да може да кацне?
  • … губя групата си? Мога ли сам да намеря правилния маршрут, мога ли да се свържа с останалите (мобилен телефон, радио), имам ли със себе си цялото оборудване за спешни случаи (чувал за бивак, челна лампа, материали за първа помощ)?

Най-важните фактори за оценка на терена са

  • Стръмнина на склона: Лавини могат да се предизвикат на склонове, които са по-стръмни от 30 градуса.
  • Размерът на склона: Колкото по-голям е склонът, толкова по-големи могат да бъдат лавините.
  • Водосборният басейн: Вливат ли се други улеи и т.н. във „вашия“ склон, откъдето могат да се образуват лавини?
  • Зона на спускане: Вашият склон върви ли по равно или завършва с капани на терена?
  • Възможен риск от падане: Има ли склонове, скални отвеси, скалисти местности и т.н., в които бихте могли да паднете в случай на падане или лавина?
  • Добри точки за сглобяване: Има ли добри, т.е. безопасни и ясни пунктове за събиране в района или трябва да пътувате на дълги разстояния?
  • Капани на терена: Споменатите вече стръмни склонове, както и канавки, вдлъбнатини, потоци, дървета и гори, скали, первази по ски пистите/лесните пътища са капани на терена, които утежняват последствията в случай на лавина (или падане). Например, ако попаднете в лавина, която се откъсва на малък склон над вас и ви помита в плосък, открит склон, няма да ви се случи много. От друга страна, ако над вас се откъсне огромен склон и ви затрупа в коритото на поток, ще бъдете погребани на метри дълбочина (дори и с въздушна възглавница).
  • Пукнатини: Особено в началото на зимата съществува висок риск от образуване на цепнатини в откритите заледени терени в ски зоните на ледниците! По това време на годината пукнатините все още не са солидно покрити, а често са покрити само с тънък слой сняг, което ги прави трудни за разпознаване.
  • Яснота: Сайтът ясно ли е разчертан и лесно ли е да се ориентирате в него по всяко време, или е лесно да попаднете в задънена улица и да пропуснете важни входове/изходи?

В края на оценката трябва да сме в състояние да категоризираме обекта в един от трите класа на ATES:

Преглед на ATES © snow institute

Скалата за лавинна опасност на терена (ATES) на Parks Canada класифицира терена, а не структурата на снежната покривка, по отношение на потенциалната лавинна опасност. Съответните карти на терена са широко разпространени в Северна Америка и бавно се разпространяват и в алпийския регион. Те са идеални за категоризиране на лавинния риск в открити терени в следните три категории с един поглед:

ATES клас 1 © snow institute

Лесен/прост: равен терен под 30 градуса, без значителни водосборни зони, без риск от падане, лесно ориентиране, близост до инфраструктура (асансьори)

ATES клас 2 © snow institute
ИЗИСКВАЩО/НАПЪЛНИТЕЛНО: по-стръмни участъци с наклон над 30 градуса, трябва да се спазват водосборните зони, на места скалисти участъци, местата за срещи не винаги са лесно достъпни, необходима е ориентация по време на бягането
ATES клас 3 © snow institute
DIFFICULT/COMPLEX: много стръмни или изключително стръмни участъци за спускане с над 35 градуса, големи зони за хващане, опасност от падане, често не са възможни добри места за събиране, трудно намиране на линия и ориентация, капани и препятствия в зоната на спускане.
Скалата за лавинна опасност на терена (ATES) на Parks Canada класифицира терена, а не структурата на снежната покривка, по отношение на потенциалната лавинна опасност. Съответните карти на терена са широко разпространени в Северна Америка и бавно се разпространяват и в алпийския регион. Те са идеални за категоризиране на лавинния риск в открити терени в следните три категории с един поглед: Stet clita kasd gubergren.
Скалата за лавинна опасност на терена (ATES) на Parks Canada класифицира терена, а не структурата на снежната покривка, по отношение на потенциалната лавинна опасност. Съответните карти на терена са широко разпространени в Северна Америка и бавно се разпространяват и в алпийския регион. Те са идеални за категоризиране на лавинния риск в открити терени в следните три категории с един поглед: Stet clita kasd gubergren.
Скалата за лавинна опасност на терена (ATES) на Parks Canada класифицира терена, а не структурата на снежната покривка, по отношение на потенциалната лавинна опасност. Съответните карти на терена са широко разпространени в Северна Америка и бавно се разпространяват и в алпийския регион. Те са идеални за категоризиране на лавинния риск в открити терени в следните три категории с един поглед: Stet clita kasd gubergren.
Скалата за лавинна опасност на терена (ATES) на Parks Canada класифицира терена, а не структурата на снежната покривка, по отношение на потенциалната лавинна опасност. Съответните карти на терена са широко разпространени в Северна Америка и бавно се разпространяват и в алпийския регион. Те са идеални за категоризиране на лавинния риск в открити терени в следните три категории с един поглед: Stet clita kasd gubergren.
03

Риск

Преобладаващата лавинна опасност, или по-точно вероятността за възникване на лавина, и произтичащите от нея последствия, т.е. очакваната степен на щетите, в крайна сметка определят риска. Не можете да промените лавинната опасност, но можете да съобразите избора на терен с нея. Ако искате да карате предизвикателни писти и линии и да поддържате риска в приемливи граници, се нуждаете от подходящи, безопасни условия. Ако е извършена оценка на риска въз основа на условията и терена, рискът може да е приемлив за вас, т.е. можете да карате ски. Ако, от друга страна, смятате, че рискът е твърде висок, трябва или да вземете мерки за намаляване на риска до желаното ниво, или да се откажете от пистата и да изберете друга линия или да останете на пистата.

Особено след снеговалеж често се налага да се изчака известно време, докато ситуацията се стабилизира и е възможно да се спускате със ски в безопасни условия.

В допълнение към мерките, свързани със ситуацията, винаги трябва да се спазват следните стандартни мерки:

  • Карайте ски само с пълна екипировка и след проверка на лавинния приемо-предавател,
  • Шофирайте индивидуално или поддържайте големи разстояния,
  • Изберете добри пунктове за събиране,
  • Ясно определяне и съобщаване на коридорите за заминаване,
  • Шофирайте по системата „приятел“,
  • Открита комуникация,
  • Ясна обратна връзка след края на бягането/деня (какво беше добро, какво не беше толкова добро, какво трябва да променим или да направим по-добре следващия път?)

ИЗВОД: В резултат на оценката на риска може да се окаже, че не могат да се намерят мерки, които да позволят на групата да пътува с приемливо ниво на риск. В този случай изоставянето е единствената разумна мярка!

Освен лавинната обстановка и терена има и други елементи, които също са от значение за риска. Трябва да ги имате предвид, след като оценката на риска е завършена.

Групата

Опитът и нивото на подготовка на групата, или по-точно степента на лична отговорност, с която пътува всяко лице, определят нивото на риска, който може да бъде поет. Ако всеки знае какво може да направи и какво прави, осъзнава възможните последствия и ги приема, е възможно да се поемат по-големи рискове.

От друга страна, така наречената цел за защита на членовете на групата, които не могат или не желаят да вземат решения и да действат самостоятелно, е много по-висока. В този случай ще трябва да се откажете или да пренасрочите по-рано. Например, в зоната с водач или винаги, когато поемате отговорност за други лица (в зоната за обучение, като ски водач, когато децата са с вас …), е допустим значително по-нисък риск, отколкото в частната зона.

Във ваш собствен интерес е да поемате по-висок риск само с членове на групата, които знаят точно как да реагират в случай на авария. Съответните въпроси за оценка на това са например:

  • Знаят ли всички членове на групата как да се държат на терен?
  • Действително ли се спазват разстоянията?
  • Може ли всеки да борави с лавинен предавател, лопата и сонда?
  • Достатъчна ли е способността за каране на ски на отделните членове на групата или трябва да се очакват по-дълги почивки и закъснения?
  • Може ли някой да се обади на спешния телефон?

Организирано спасяване

Колкото по-открит е теренът, толкова по-важно е останалите членове на групата да помагат. След спускане в отдалечена долина без мобилен телефон и без изглед към ски зоната, помощта няма да пристигне навреме, за да изкопае затрупан човек в рамките на 15 минути след лавина.

За разлика от тях, нещата изглеждат по-добре в зоната с варианти в близост до пистата. Склонът и организираната спасителна служба се алармират по-бързо и са бързо на разположение, често лавината се наблюдава от други хора и се задейства спасителната верига, т.е. в идеалния случай се изпраща спасителен хеликоптер. Мисията с хеликоптер обаче е възможна само при определени условия, като добра видимост, летателно време, наличност и др.

При неблагоприятни метеорологични условия и видимост или при пътуване в по-отдалечени райони трябва да се има предвид, че спасителните служби могат да бъдат предупредени много по-късно или изобщо да не бъдат предупредени. Следователно рискът се увеличава съответно, ако не можете да разчитате на външна помощ.

Снимка на корицата: © snow institute | LWD Tirol